Синият залез

Павел Вежинов (1914–1983) написа романа „Нощем с белите коне“ (1975), посрещнат с възторг от критици и от читатели. Не по-малък шум от възхитени гласове се разнесе и при появата на малката по обем, но с достойнства на истински шедьовър новела „Бариерата“ (1977). Двете книги обаче не бяха върхът в творчеството на автора на „Втора рота“ и други подобни произведения, а връщане към първоизвора, към излезлия за пръв и единствен път роман „Синият залез“ (1947), отречен от критиката и обявен за упадъчен. Новият прочит на „Синият залез“ подсказва, че това е криминално-философска творба на европейско ниво, наситена със знойна чувственост и еротика, творба, в която с пълна сила избуяват спотаени страсти на герои — колкото ангели, толкова и демони. В центъра на романа е завладяващият образ на младия интелигент Бо, който пристига на почивна в малък черноморски град и отсяда в дома на чудатия си чичо. Тъй той има възможността, да наблюдава, да анализира, но и да преживее обгърнати с причудливостта и обречеността си случки и събития, каквито е чел в романите. „Синият залез“ е постигнатият, но премълчаван връх, чиято дяволска магия отново завладя писателя в края на живота му.
Петър Величков